Из историята на Стара Загора
Най-ранните следи от човешка дейност в региона на Стара Загора се отнасят към края на 7-то и началото на 6-то хилядолетие пр.н.е.. Именно тогава (началото на новокаменната епоха), почти едновременно, върху днешната територия на Стара Загора и в близките й околности възникват четири праисторически селища, едно от които е било най-голямото в българските земи в продължение на около 6 хиляди години. Някои учени считат, че там се е намирало древнотракийското селище Берое, основано около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски.
В началото на 2 в., по времето на римския император М. Улпий Траян (98-117г.) тук е основан големият римски град Августа Траяна. По площ и по значимост той е един от най-големите римски градове в провинциите Тракия и Мизия. Според известния римски историк от 4 в. Амиан Марцелин, Берое (т.е. Августа Траяна), заедно с Филипопол “красят провинцията Тракия”, а местните жители го наричали “най-блестящ град”.
През 2-4 в. Августа Траяна развивала широка международна дейност. Известни са контактите й със Спарта, Аквинкум (дн. Будапеща), Сирия и др.
Около средата на 4 в. градът се превръща в един от най-активните раннохристиянски центрове на Балканите.
През античността градът е посещаван от римските императори Септимий Север (193-211 г.), Каракала (211-217 г.), Диоклециан (293-306 г.) и др., което говори за неговото особено място като административен, стратигически и военно-политически център.
През 784 г. Градът е посетен и от византийската императрица Ирина, придружена от цяла дворцова свита. Отчитайки голямото военно-стратигическо значение на града, Ирина положила специални грижи за подобряване на укрепителната му система. В нейна чест той е преименуван в Иринополис, т.е. град на Ирина.
През периода на турското владичество Стара Загора (Ески Загра, Ески Зара) е център на административна единица. По време на Руско-турската война на 19 юли 1877 г. предният отряд на генерал Гурко завзема Стара Загора, но срещу руските войски и българските опълченци настъпва армията на Сюлейман паша. Руските войски са принудени да отстъпят града, който е опожарен и разрушен. Изклани са над 5 000 българи. Стара Загора е освободена окончателно на 1 януари 1878 г.
След Освобождението Стара Загора става център на департамент в Източна Румелия. Градът е построен отново и тогава се прави характерната планировка на прави пресичащи се перпендикулярно улици. Планът е изработен през 1879 г. от чешкия градостроител Лубор Байер.
През 1884 г. Стара Загора наброява 15 258 души и е третият по големина град в Източна Румелия след Пловдив и Сливен.
До края на Втората световна война в града са преобладавали предприятия на хранително-вкусовия бранш, както и преработващи селскостопанска продукция. Сега най-важните промишлени отрасли са машиностроене и металообработване, електронна и електротехническа, хранително-вкусова промишленост; производството на азотни и фосфорни торове. В града се произвежда слънчогледово масло, зърнени фуражи, брашна и макаронени изделия, известното пиво “Загорка”, цигарени изделия, мебели, трикотаж и др. Населението му възлиза през 1992 г. на 150482 души и заема шесто място по големина в България след София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе.
На базата на двете висши учебни заведения в Стара Загора - Медицински институт и Институт по зоотехника и ветеринарна медицина на 27 юни 1996 г. е създаден Тракийският университет, който за съвсем кратко време се утвърди като комплексен образователен и научно-изследователски център в областта на хуманната медицина, ветеринарната медицина, животновъдството, квалификацията на учителските кадри.
Съюз на учените Стара Загора © 20066000 Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" 140 ПК 304
тел./факс 042 639105, тел.646041, 638571